Проектнобазирано обучение по информационни технологии 7 клас
Втората съставна част при оценяването на резултата е самият проект. При това се оценяван не обемът на усвоената информация (изученото), а прилагането и в работата, (как е приложена) постигането на поставената цел.
Ако един ученик получи двойка, той не може да повтори проектирането, няма време, но е недопустимо този пропуск да се остави. Крайният проект може и трябва да бъде допуснат за преработване, доработване, или да бъде заменен от диференцирана оценка. Във всеки случай е необходимо заедно с ученика да се обсъди подробно какво е станало, кой и къде е направил грешка. Дали ученикът не е разбрал нещо, или учителят не е могъл да обясни?
Подобни последици могат да бъдат избегнати, ако в процеса на проектирането се провеждат семинари по проблемите, „открити” консултации, използват се други интерактивни видове обучение, учебната дейност се насити с елементи на самостоятелно опознаване и получаване на информация. (2, М.Андреев, 1986)
1.3 Телекомуникационен проект и използването му в учебния процес
Телекомуникационните мрежи, които позволяват на учениците и учителите от различни страни да общуват помежду си, се появяват в началото на 80-те години. Тогава телекомуникациите се използват единствено като удобен и оперативен начин на контакт, тъй като цялата мрежова работа се ограничава с размяна на писма между учениците. Но, както показва световната практика и многобройните експерименти, за разлика от обикновената размяна на писма, специално организираната и целенасочена съвместна работа между учениците в мрежата може да даде по-високи педагогически резултати. Най-ефикасно се оказва организирането на съвместни проекти въз основа на сътрудничеството между ученици от различни училища, градове и държави. Телекомуникационният проект става основна форма за организиране на учебната дейност на учениците в мрежата.
1.3.1 Обща характеристика на телекомуникационния проект
Учебният телекомуникационен проект е съвместно учебно-познавателна, творческа или игрова дейност на учениците-партньори, организирана въз основа на компютърна телекомуникация, която има обща цел, съгласувани методи, начини на работа и е насочена към постигане на общия резултат в работата. (3, Н. Атанасова, 2008)
Спецификата на телекомуникационните проекти се състои преди всичко във факта, че те винаги са междупредметни. Решаването на проблема, заложен във всеки един проект, винаги изисква прилагане на интегрирани знания. Но в телекомуникационния проект, особено в международния, обикновено се изисква по-задълбочено интегриране на знанията, което предполага познаване не само на самия предмет на изследвания проблем, но и на националната култура на партньора, и особено на неговото. светоусещане.
Тематиката и съдържанието на телекомуникационните проекти трябва да бъдат такива, че изпълнението им по съвсем естествен начин да изисква прилагането на свойствата на компютърната телекомуникация. С други думи, далеч не всички предмети, колкото и да са те интересни и значими в практическо отношение, могат да съответстват на характера на телекомуникационните проекти. Как да определим кои проекти могат да бъдат осъществени с използването на телекомуникации?
Телекомуникационните проекти са целесъобразни от педагогическа гледна точка тогава, когато при изпълняването им:
се предвиждат многобройни, системни, еднократни или продължителни наблюдения върху едно или друго природно, физическо, социално или друго явление, изискващи събиране на данни в различни региони с цел решаване на поставения проблем;
се предвижда сравнително изучаване, изследване на едно или друго явление, факт, събитие, които са станали или имат място в различни местности, с цел разкриване на определена тенденция или вземане на решение, разработване на предложения;
се предвижда сравнително изучаване на ефективността при използване на един и същ или различни (алтернативни) начини за решаване на един проблем, една задача за намиране на най-ефикасното и приемливо за всички ситуации решение, т.е. за получаване на данни за обективно ефикасен възможен начин за решаването на проблема;
се предлага съвместно творческо създаване, разработване на някаква задача, било то чисто практическа работа, (отглеждане на растение от нов сорт в различни климатични зони) или творческа работа (издаване на списание, вестник, пиеса, книга, музикално произведение, предложения за усъвършенстване на учебния курс, спортни, културни съвместни мероприятия, народни празници и т.н.);
се предлага да се проведат съвместни занимателни, приключенски компютърни игри и състезания.
Организацията на телекомуникационните проекти изисква специална и доста сериозна подготовка, както от страна на учителите, така и от страна на учениците.
От учителя се иска:
умение да открие и да избере най-интересните и най-значимите от практическа гледна точка теми за проектите;
умение да организира самостоятелната изследователска работа на учениците;
цялостно преориентиране в учебно-възпитателната работа на учениците по своя предмет в приоритетите на различните видове самостоятелни работи на учениците, в приоритетите на индивидуалната, по двойки, и групови видове самостоятелна дейност от изследователски и творчески план;
владеене на изкуството на комуникиране, което предвижда умения за организиране и водене на дискусия, без да налага своята гледна точка и без да подтиска аудиторията със своя авторитет;
умение да регулира и да поддържа в групата на проекта трайно, положително емоционално настроение;
ако става дума за международен проект, необходимо е практическо владеене на езика на партньора, осведоменост за културата и народните традиции, държавното и политическото устройство на страната, нейната история;
владеене на компютърна грамотност (редактиране на текст, телекомуникационна технология, използване база данни, принтер).
От учениците се иска:
знание и владеене на основните изследователски методи (анализ на литература, търсене на източници на информация, събиране и обработване на данни, научна аргументация на получените резултати, откриване и поставяне на нови проблеми, предлагане на хипотези и методи за тяхното решаване);
владеене на компютърна грамотност, което предполага умение да въвеждат и редактират информацията (текстова, графична), използване на компютърната телекомуникационна технология, обработване на получените количествени данни с помощта на програми за електронни таблици, използване на бази данни, принтиране на информация;
владеене на комуникативни навици;
умение да интегрира самостоятелно получените по-рано знания по различните предмети за решаване на познавателните задачи, които се съдържат в телекомуникационния проект;
в международния проект - практическо владеене езика на партньора;
Какво трябва да умее ученикът в областта на компютърната телекомуникационна технология:
умение да влезе в мрежата;
умение да напише и да изпрати по мрежата писмо;
умение да „прехвърли” информация от мрежата върху хард или софт диск и обратно, от хард или софт диск - в мрежата;
да подреди получените писма в определена последователност;
да влиза в електронните форуми, да помества там своя информация и да чете, да прехвърля наличната в различни форуми информация;
да влиза в Интернет и да ползва неговите услуги.
Както се вижда от гореизложеното, изискванията към участниците на съвместния проект са доста високи, макар че те могат да бъдат допълнени от някои „правила за добрия тон”, без които работата в екип, още повече с партньори, намиращи се на разстояние, е невъзможна.
Към тях преди всичко се отнасят:
доброжелателност при всякакви обстоятелства;
задължителност при изпълняването на всички задачи в установени срокове;
взаимопомощ в работата;
старателност и добросъвестност в работата, особено ако тя има характер на научно изследване;
пълно равноправие и свобода в изразяването на мисли и идеи. (17, Марулевска, 2008)
1.3.2 Типология на учебните телекомуникационни проекти
Знанията за типологията на проектите и тяхната структура, при координирането на дейността на учениците в групите.
Към типологическите признаци се отнасят:
Доминиращ в проекта метод (изследователски, творчески, приключенски и т.н.).
Доминиращ в проекта съдържателен аспект (литературното творчество и научните, екологичните, езиковите, културологичните, географските, историческите, музикалните изследвания).
Характер на контактите (между участниците от едно училище, един клас, един град, един регион, една държава, различни държави).
Брой на участниците в проекта (индивидуални, по двойки, по групи).
Продължителност (краткосрочни, дългосрочни, епизодични).
В съответствие с първия признак можем да набележим следните видове проекти:
Изследователски проекти. Такива проекти изискват добре обмислена структура, набелязани цели, проектът да е актуален за всички участници, социална значимост, обмислени методи, в това число експериментални и опитни работи, методи за обработване на резултатите;
Творчески проекти. Такива проекти, като правило, нямат детайлно разработена структура, тя само се набелязва и по-нататък се развива според логиката и интересите на участниците на проекта. В най-добрия случай може да се договори за очаквани планирани резултати (съвместен вестник, съчинение, видеофилм, спортна игра, експедиция и т.н.);
Приключенски, игрови проекти. В такива проекти структурата също само се набелязва и остава отворена до приключването на проекта. Участниците приемат определени роли, обусловени от характера и съдържанието на проекта. Това могат да бъдат някакви литературни персонажи или измислени герои, имитиращи социалните или делови отношения и усложнения с измислени от участниците ситуации. Резултатите на такива проекти могат да бъдат набелязани в началото на проекта, но могат и да се очертаят едва към края му. Нивото на творчеството тук е много високо;
Информационни проекти. Този тип проекти е насочен към събирането на информация за някакъв обект, запознаването на участниците в проекта с тази информация, анализът и обобщаването на фактите, предназначени за широката аудитория. Такива проекти, също както и изследователският, изискват добре обмислена структура, възможност за системни корекции в процеса на работа върху проекта;
Практически ориентирани проекти. тези проекти се отличават с набелязания от самото начало резултат от дейността на участниците в проекта. Освен това, този резултат е задължително и ясно ориентиран към социалните интереси, интересите на самите участници (вестник, документ, видеофилм, аудиозапис, спектакъл, програма за действия, законопроект, справочен материал и т.н.).
Такъв проект изисква добре обмислена структура, дори сценарий за цялата дейност на неговите участници с определени функции за всеки от тях, ясни резултати и участие на всеки в оформянето на крайния продукт. Тук е особено важно доброто организиране на координираната работа в поетапните обсъждания, коригирането на съвместните и индивидуалните усилия в организирането на презентацията на получените резултати и възможните начини за прилагането им на практика.
По втория признак с преобладаващ съдържателен аспект, проектите могат да бъдат:
Литературно-творчески проект. Това е най-разпространеният вид на съвместните проекти. Децата от различни възрастови групи, различни държави, различни социални прослойки с различно културно развитие, различна религиозна ориентация са обединяват в желанието си да творят, да напишат заедно някакъв разказ, повест, сценарий за видеофилм, статия за вестник, алманах, стихове и т.н.;
Естественонаучните проекти най-често са изследователски. Те имат ясно набелязана изследователска задача (състоянието на горите в дадена местност и мерки за тяхното опазване, най-добрият перилен препарат, пътищата през зимата и т.н.);
Екологичните проекти също изискват използване на изследователски, научни методи и интегрирани знания в различни области (киселинни дъждове, флора и фауна на нашите гори, исторически и архитектурни паметници в промишлени градове, бездомни домашни животни в града и т.н.);
Езиковите (лингвистичните) проекти са извънредно популярни, тъй като те засягат проблема с изучаването на чужди езици, което е особено актуално в международните проекти и затова предизвикват много голям интерес у участниците в проектите, културологичните проекти са свързани с историята и традициите на различни държави. Без културологични знания е много трудно да се работи в съвместни международни проекти, тай като е необходимо добро познаване на особеностите на националните и културните традиции на партньорите, на техния фолклор;
Спортните проекти обединяват деца, които се увличат по някакъв вид спорт. В работата по тези проекти те често обсъждат предстоящите състезания на любимите отбори (или свои такива), методиката на тренировките, споделят впечатленията си от някакви нови спортни игри, обсъждат резултати от големи международни състезания;
Историческите проекти позволяват на участниците да изследват различни исторически проблеми, да прогнозират развитието на някакви събития, политически или социални, да анализират исторически събития и факти;
Музикалните проекти обединяват партньори, които се интересуват от музика. Това могат да бъдат аналитични или творчески проекти, когато децата могат дори да съчинят някакво музикално произведение и т.н.;
Колкото до такива признаци като характер на контактите, продължителност на проекта и брой на участниците му, те нямат самостоятелна стойност и напълно зависят от вида на проектите, избрани според гореспоменатите признаци.
В работата по проектите, не само изследователските, основен метод е изследователският метод (и затова ще се спрем върху характеристиката на този метод).
Изследователският метод или методът на изследователските проекти се базира върху развиване на умения за опознаване на околния свят въз основа на научна методология, което е една от най-важните задачи на общото образование. Учебният изследователски проект се структурира въз основа на методологическия подход: определяне на целите и формулиране на хипотеза за възможните начини за решаване на поставения проблем и резултатите от предстоящото изследване, уточняване на набелязаните проблеми и определяне на процедурата за събиране и обработване на данните, събиране на информацията, нейното обработване и анализ на получените резултати, подготвяне на съответния отчет и обсъждане на възможностите за прилагането на получените резултати. (15, Костова, 2006)
Реализирането на метода на проектите и на изследователския метод на практика води до промяна в позицията на учителя. От носител на готови знания той се превръща в организатор на познавателната дейност за своите ученици. Променя се и психологическият климат в класната стая, тъй като на учителя му се налага да пренасочи своята учебно-възпитателна работа и работата на учениците към различни видове самостоятелна дейност, като приоритет имат дейностите от изследователски, откривателски, творчески характер.
Въз основа на проведената общодидактическа типология на телекомуникационните проекти се открива възможност за разработване на проекти по конкретни учебни предмети или по-точно предметноориентирани проекти, т.к. е много сложно да се разработят чисто „математически” или „биологически" проекти, всички те са много или малко интегрирани, междупредметни. Затова може да се говори за специфика на типологията по отношение на целевата насоченост на проектите.
Като пример може да се приведе типологията, ориентирана към изучаване на чуждите езици, най-адекватната за целите на обучението, които се превръщат и в типологически признаци: практическо усвояване на езика, лингвистично и филологическо развитие на учениците, запознаване с културологическите и краеведческите знания със ситуативния и комуникативния характер на общуването. (12, Дойков)
В съответствие с посочените признаци можем да предложим следната типология на телекомуникационните проекти по чуждите езици:
Обучаващи проекти, насочени към овладяване на езиковия материал, формиране на определени речеви навици и умения.
Лингвистични проекти, насочени към:
изучаване на особеностите на езика;
изучаване на езиковите реалии (идиоми, неологизми, поговорки и т.н.);
изучаване на фолклора.
Филологически проекти, насочени към изучаване на: етимологията на думите;
литературни изследвания;
изследване на исторически фолклорни проблеми.
Културологическите (краеведчески) проекти предполагат развиването на езикови и речеви умения и навици на сравнително напреднало ниво на владеене на езика чрез организиране на междукултурно общуване с цел да се опознае културата, историята, етнографията, географията, икономиката, политиката, държавното устройство на партньорските страни, изкуството, литературата, архитектурата, традициите и народния бит и т.н. От гледна точка на съдържанието, културологичните проекти могат да бъдат:
Историко-географски, посветени на:
историята на страната, града, местността;
географията на страната, града, местността;
Етнографски, с цел изучаване на:
традициите и бита на народите;
народното творчество;
етническия състав на народа, живееш на дадената територия;
националните особености на културата на различните народи.
Политически, целта на които е запознаване с:
държавното устройство на страната;
политическите партии и обществените организации;
средствата за масова информация и тяхното влияние върху държавната политика; законодателството на страната и др.
Икономически, посветени на проблемите, свързани с:
финансовата и паричната система;
данъчното облагане;
инфлацията и др.
Всичките видове проекти, ако са международни, се осъществяват на чужд, обикновено, английски език и затова между другото дават възможност да се реализират и други дидактически или методически задачи. Тези проекти създават условия за общуване в реална езикова среда и изискват познаване на чуждия език. В тази връзка особен интерес предизвикват езиковите (лингвистичните) културологически (краеведчески) проекти. (14, И. Иванов)
1.4 Анализ на учебната програма по информационни технологии за задължителна подготовка в VII клас
Обучението по „Информационни технологии” (ИТ) в прогимназиален етап е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани с учебната дисциплина. Тези базисни компетенции са задължителна част от техническата грамотност на съвременния млад човек и създават условия за пълноценното му реализиране в живота.
Постигането на знанията, уменията и отношенията, дефинирани в стандартите, гарантира възможността за решаване на практически задачи и активно използване на компютъра от учениците при усвояване на учебното съдържание по различни учебни предмети.
Обучението по ИТ в седми клас се явява трети етап в обучението по ИТ в прогимназиалния етап като затвърждава, надгражда и развива придобитите в пети и шести клас знания, учения и отношения.
Учебното съдържание е представено чрез очакваните резултати по теми за всяко от четирите ядра, определени чрез държавните образователни изисквания: „Компютърна система”, „Информация и информационни дейности”, „Електронна комуникация”, „Информационна култура”.
Обучението по всяко ядро се осъществява на спираловиден принцип. Заложеното в седми клас учебно съдържание се надгражда в останалите класове. Чрез заложените теми в седми клас се цели изграждане на отговорно поведение към данните, които се обработват чрез компютърни системи, създаване на учения за работа в екип, зачитане на интелектуалната собственост. (9, Георгиева, 2005)
ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ В VII КЛАС
Основни цели на обучението на учениците по ИТ в VII клас:
Да знаят основните технически параметри на частите на компютърната система и да извършват настройки операционната система на ниво потребителски интерфейс.
Да развият умения за работа по проект в екип и представяне на резултатите.
Да създават интегрирани документи съдържащи текст, графични изображения и таблици по зададени теми като използват информация получена по електронен път или чрез традиционни средства за обмен на информация.
Да съхраняват и отпечатват компютърни документи.
ЗАДАЧИ:
Да се формира положителна емоционална нагласа у учениците и познавателен интерес към работата с компютърни системи.
Да се изградят умения и навици за правилната употреба на компютърната техника.
Да усвоят определен алгоритъм на работа с компютърна система.
Да добият представа за възможностите и различните сфери на приложение на компютърните системи.
Да умеят да си поставят цели и да реализират собствени проекти като приемат активна и творческа роля при работата с компютър.
Да могат да използват компютъра в контекста на обичайни и специфични, характерни за възрастта, дейности.
Да се благоприятства развитието на познавателни умения: планиране и структуриране на дейността; търсене и използване на информация; вземане на решения чрез разнообразие от дейности, подходи и инструменти за разрешаване на проблеми от различни области и свободна експериментална работа, направлявана и подпомагана от учителя. (11, 2006)
ОСНОВНИ МОДУЛИ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
Овладяване на компютърната система
Информация и информационни дейности
Електронна комуникация
Информационна култура
Обучението се провежда 1 час седмично - общо 34 часа годишно.
Вземайки под внимание всичко казано до тук за изработването на учебната програма, знанията и уменията, които учениците са придобили до миналата учебна година ми даде основание да включа следните теми в моята учебна програма:
| № | Тема | Брой часове | Очаквани резултати |
| 1. | Основни правила и дейности при разработване на проект. Теми за проект. | 2 |
Ученикът: знае основните правила и дейности при разработване на проекти; реализира проект в група или екип, като използва Интернет, различни носители на информация и други ресурси; копира обект от едно приложение в друго; зачита авторските права на готовите материали, които използва |
| 2. | Използване на Интернет и други носители на информация и ресурси за нуждите на проекта. Зачитане на авторските права на готовите материали, които използва. | 2 | |
| 3. | Защита на проект | 2 |
1.5 Проектната работа - средство за активиране на познавателната дейност на учениците
Познавателната дейност е основен вид човешка дейност, без която са невъзможни всички останали - трудовата, комуникативната, оценъчната, емоционално - игровата и други. Свързана с тях, изпитваща влиянието на всяка една от тези дейности, познавателната дейност се явява тяхна основа и предпоставка. Даже трудовата дейност, ако е целенасочена, се опира на знанията, т.е. на осъществената познавателна дейност и се съпровожда от нея.
Американски психолози са на мнение, че не всички ученици са в състояние да откриват самостоятелно различни проблеми. В действителност способността за виждане на проблемите, както и всяка друга творческа способност, не е еднаква у всички и подлежи на развитие. Редица изследователи сочат, че много ученици не са научени да задават въпроси. Липсата на такава практика води до това, че понякога 90 - 95 % от учениците въобще не поставят въпроси. По този начин не се развива, а се подтиска учението да се види проблемът - една от най - важните процесуални характеристики на творческата дейност.
Другата особеност на познавателната дейност представлява виждането на структурата на обекта, който предстои да бъде изучен. Същността на виждането на структурата на обекта се заключва в бързото, понякога мигновено обхващане на елементите на обекта и тяхното съотнасяне един с друг. Това предполага:
умение да се комбинират по - рано известните начини за решение на проблема по нов начин;
умение да се създаде оригинален начин за решение, макар че са известни и други начини. (6, Гайтанджиева, 2000)
Творчеството по своята природа изисква оригиналност, умение човек да се откаже от стереотипите в дейността, в знанията, макар че без такива стереотипи като негова основа, то е невъзможно. Ето защо обучението, от една страна трябва да формира стереотипни знания, умения и навици, а от друга - да създава необходимата готовност ученикът да се откаже от тях при търсенето на други знания и начини за дейност, по - целесъобразни за дадения случай. Посочените характеристики представляват основа на опита за познавателна (творческа) дейност, усвояването на който служи като база за по - нататъшно саморазвитие. С други думи, само след овладяване на интелектуалните свойства, които тези особености предполагат, може да се осъществява тяхното по-нататъшно развитие до равнище, обусловено от природните предразположения и усърдието. Ако тези свойства не се формират в определена възраст, могат да се пропуснат богати възможности за развитие. В крайна сметка се очертават при равнища за усвояване на знанията и начините за дейност (уменията и навиците). Първото - на равнище на възприемането, осъзнаването (разбирането) и запомнянето. Второто - на равнището на приложението в стереотипни ситуации. Третото - на равнището на творческото приложение.
Между познавателната и учебната дейност съществуват много общи черти. При всяка от тях човек се стреми да придобие знания за предметите и явленията в природата и обществото, за сложните изменения в обществените отношения и за постиженията в човешкото мислене, за да ги използва в практиката като същевременно проявява творчество и развива своите способности. „Процесът, чрез който учащите се усвояват културно - историческия опит на човечеството, е преди всичко познавателен процес. Ето защо закономерностите на познанието се отнасят и за познанието, което учениците придобиват за природната и обществената действителност в учебния процес." (5, Бижков, 2001)
Взаимодействието между сетивното и логическото познание, благодарение на което се овладява и преобразува природата и обществената действителност, се отнася и за учебно - познавателната дейност. Тя като специфична познавателна дейност в основата си е творческа, творчески процес, който независимо от неговите разновидности, независимо за коя област се отнася, има основа, в която механизмът на въображението е определящ.
Познавателната дейност на учениците в учебния процес се развива съобразно законите на логиката и психологията на познанието. Съдържателната характеристика на познавателната дейност включва:
научната информация, изучавана по различните учебни дисциплини, която представлява обект на познавателната дейност;
взаимната връзка и обусловеност на процесите възприемане, осмисляне и обобщаване, затвърдяване и прилагане на знанията в практиката, като страни и етапи на учебно - познавателния процес;
репродуктивна (възпроизвеждаща) и продуктивната (творческата) познавателна дейност. (1, Андреев, 1996)
Изясняването на специфичните особености на познавателната дейност на учениците от прогимназиален курс е необходимо поради факта, че практическото мислене стои в основата на всяко мислене и е предпоставка за развитието на словесното и символното мислене. В тази възраст практическото мислене допринася за развитие на умствените способности на учениците, благодарение на което се дава силен тласък за усъвършенстване на учебната дейност. При липса на такъв тласък, в една или друга степен се задържа развитието на интелектуалните способности.
Глава втора. Организация и методика на изследването
2.1 Организация на изследването
Изследването се проведе с дванайсет ученика от VIIа клас, при ОУ „Георги Бенковски" - град Бургас, които бяха разделени на четири групи. То беше насочено към създаването и изпробването на модел за организация на обучението по ЗП Информационни технологии - практическо приложение на проектното обучение, с цел активиране на познавателната дейност на учениците.
Учениците изучават ЗП - информационни технологии за трета година и са придобили следните знания и умения:
Знания и умения:
Отнасят се внимателно и отговорно към компютъра, периферните устройства и носителите на информация.
Разпознават и реагират по подходящ начин на съобщения, издавани и извеждани от приложения и/или операционната система.
Създават, обработват и съхраняват графична, текстова и звукова информация и я комбинират.
Използват компютърни програми за работа с текст, графика, звук, видео, таблици презентации и тяхното комбиниране.
Използват основни услуги на Интернет чрез специализиран софтуер. Осъзнават значението на електронната комуникация за развитие на обществото.
Знаят и където е възможно употребяват български термини при описание на дейностите, извършвани с компютърната система и компютърната мрежа.
Познават и спазват правилата за безопасна работа с компютър и компютърна мрежа.
Знаят основните начини за търсене, използване и обработване на информация при решаване на учебните задачи.
Зачитат правото на интелектуалната собственост при използване на програми, файлове с данни и работа в компютърната мрежа.
Имат представа за същността на компютърните вируси, възможностите за предпазване от тях и отстраняването им.
Аргументират избора си на информационните средства при решаване на образователните задачи самостоятелно и в екип.
Защитават и популяризират идеите си чрез разнообразни информационни средства, като спазват етичните норми. (19, 20, 21)
Учебният материал за часовете по ЗП - информационни технологии в седми клас, свързан с прилагането на методичните ми идеи за прилагане на проектната работа в часовете е насочен към работата по модула: „Работа по проект”. (25, 2006) Той може да бъде разпределен по следния начин:
| № | ТЕМА | нови знания | упражнение |
| 1. |
Основни правила и дейности при разработване на проект. Теми за проект. |
2 | |
| 2. | Използване на Интернет и други носители на информация и ресурси за нуждите на проекта. Зачитане на авторските права на готовите материали, които използват. | 2 | |
| 3. | Защита на проект. | 2 |
2.2 Методика на изследването
ПРОЕКТ: ИЗГОТВЯНЕ НА УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: 6 часа
ПРИЛОЖИМИ СТАНДАРТИ: ДОИ по ИТ за седми клас
ОСНОВНА ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ: ИТ
ИНТЕГРАТИВНИ ВРЪЗКИ:
български език и литература;
изобразително изкуство;
музика;
история и цивилизации;
география и икономика;
физическо възпитание и спорт;
английски език.
ПЛАНИРАНЕ НА УЧЕБНИЯ ПРОЕКТ:
Избор на тематикаА) от един или няколко, изучавани предмета